През 2016 година основната новост в телевизорите беше поддръжката на HDR (High Dynamic Range), което представлява видео с разширен диапазон на дълбочината на цвета и тона. HDR не се е появило случайно. Първо, през 2010 година започнаха разработки за подобряване на качеството на дисплеите и стана ясно, че скоро дисплеите ще достигнат такова ниво, че стандартното видео няма да може да предава съдържание с желаното качество. Така се намери начин да се подобри качеството на съдържанието с допълнителни HDR данни. През 2016 година се появиха телевизори QLED и OLED, способни да предават милиарди нюанси (10-битова дълбочина на цвета), с вградена HDR обработваща софтуер.
Какво трябва да знаете за HDR
HDR са метаданни, вградени в кодеците; тези метаданни се задават по време на заснемането на видеото или се генерират, когато игровата конзола създава видео поток. Може да се запитате защо са нужни метаданни, когато необходимите данни могат да бъдат вградени директно в кодека? Защо да добавяте метаданни? Това е просто. HDR е предназначен за дисплеи, които поддържат 10-битова дълбочина на цвета; дисплей от 8 бита показва 256 нюанса на яркостта, докато дисплей от 10 бита показва 1024 – четири пъти повече. Ако създадете видео само за 10-битови дисплеи, то няма да се възпроизвежда правилно на 8-битови дисплеи. Освен това, кодеците компресират видеото, за да намалят размера на файла, така че някои последователности на цветови нива се задават за група пиксели, а не за всеки пиксел поотделно. Също така, важно е да се помни, че качеството на видеото зависи много от осветлението на сцената; например, ако заснемате сцена, в която настолна лампа осветява маса в тъмна стая, лампата ще бъде добре видима при ниска скорост на затвора. Всички други обекти в стаята ще бъдат невидими и обратно; ако заснемате видео с висока чувствителност, преди невидимите детайли ще станат видими и лампата ще се превърне в ярка точка, която ще скрие съседните обекти.
Поради това видеото се предоставя във формати, които поддържат всички телевизори. Можете да гледате видео на всеки телевизор, дори на стар модел от времето преди HDR, но съвременните телевизори поддържат по-високи нива на цвят и контраст. Тези телевизори могат да показват видео с по-високо качество и използват метаданни, за да подобрят качеството на видеото чрез регулиране на нивата на яркост и правят картината по-цветна.
Преглед на характеристиките на различните HDR формати
| HDR формат | Дълбочина на цвета | Яркост (nits) | Метаданни | Година на разработка | Характеристики |
|---|---|---|---|---|---|
| Dolby Vision | 12 бита | До 4000+ | Динамични | 2014 | Поддържа 12-битова дълбочина на цвета, изисква съвместим хардуер |
| HDR10 | 10 бита | До 1000 | Статични | 2015 | Основен стандарт, едно задаване за цялото видео |
| HLG (Hybrid Log-Gamma) | 10 бита | Зависи от дисплея | Без метаданни | 2016 | Проектиран за излъчване, съвместим с SDR и HDR дисплеи |
| Advanced HDR by Technicolor | 10 бита | До 1000 | Динамични | 2016 | Предлага гъвкавост в производството и излъчването на съдържание |
| HDR10+ | 10 бита | До 4000 | Динамични | 2017 | Разширена версия на HDR10, регулира яркостта и контраста за всяка сцена |
- Dolby Vision HDR: Най-напредналият формат, проектиран с голям запас за бъдещето, поддържа 12-битови дисплеи; такива дисплеи все още не съществуват и нивата на яркост могат да бъдат зададени до кадър.
- HDR10: Оптимизиран формат, където метаданните HDR се задават веднъж в началото на видеото.
- HLG (Hybrid Log-Gamma): HDR формат без метаданни, нивата на яркост се записват при заснемане като гамма-криви. При възпроизвеждане телевизорът възпроизвежда частта, която може да покаже, а нивата на яркост, които телевизорът не може да покаже, се игнорират. Подходящ за излъчване.
- Advanced HDR by Technicolor: Формат, разработен от Technicolor, ориентиран към излъчване, по-нисък от Dolby Vision и HDR10+.
- HDR10+: Формат, подобен на Dolby Vision, предназначен за дисплеи с 10-битова дълбочина на цвета.
Двата най-често използвани HDR формата в създаването на видео са HDR10+ и Dolby Vision; обикновено тези два формата са в конкуренция помежду си. В същото време телевизорите поддържат множество формати и поддържаните формати зависят от предпочитанията на производителя на телевизора; например, телевизорите на Samsung не поддържат Dolby Vision, докато телевизорите на LG поддържат.
