Контрастът на телевизора е параметър, който често се споменава при обсъждане на качеството на изображението, но какво всъщност означава? С прости думи, контрастът представлява разликата между най-светлите и най-тъмните участъци от изображението, които екранът може да покаже. Той измерва доколко добре телевизорът може да показва светли и тъмни оттенъци. Например, контраст от 1000:1 означава, че най-светлото бяло на екрана е 1000 пъти по-светло от най-тъмното черно. Тази стойност играе важна роля при създаването на дълбочина, яснота и общо визуално възприятие при гледане. Колкото по-висок е контрастът, толкова по-жив и реалистичен е образът, което прави гледането по-приятно.
Въпреки това, производителите често манипулират този параметър, за да изглеждат продуктите им по-привлекателни. За да не попаднете в капана на такива маркетингови трикове, е важно да разберете какво представлява контрастът и как влияе на качеството на изображението.
Основи на разбирането на контраста
Контрастът на телевизора е разликата между най-светлите и най-тъмните участъци, които екранът може да покаже. Този параметър е важен, тъй като влияе на яркостта и детайлността на изображението. Например, в нощна сцена на град, телевизор с добър контраст ще може да покаже тъмното небе и същевременно да подчертае най-малките детайли на градските светлини. Недостатъчният контраст ще доведе до по-малко живо и детайлно изображение.
Два основни типа контраст
Съществуват два вида контраст: статичен и динамичен.
Статичен контраст измерва разликата между най-светлата част на екрана и най-тъмната черна част на екрана, които телевизорът може да покаже едновременно. Това дава представа за реалните възможности на екрана в рамките на една картина.
Динамичен контраст показва разликата между най-светлата и най-тъмната област на екрана, но в различни моменти от времето. Например, при показване на тъмни сцени може да се намали яркостта и подсветката, за да се подобрят черните оттенъци, и обратно – да се увеличи при светли сцени. Тези манипулации позволяват постигането на огромни стойности като 1 000 000:1.
Статичен контраст
Статичният (или „нативен“) контраст измерва разликата между най-светлите и най-тъмните участъци на екрана, които се показват едновременно. Тази стойност по-точно отразява реалното качество на изображението.
Представете си сцена, в която рицар стои на фона на ярка слънчева светлина, а зад него има тъмен лес. Добър статичен контраст ще позволи ясно да се видят както блестящите броня, така и детайлите на леса. Стандартните стойности на статичния контраст варират от 1000:1 до 5000:1. Колкото по-висока е тази стойност, толкова по-ясно и детайлно е изображението на екрана. За измерване на статичния или типичния контраст се използва специален шаблон, състоящ се от черни и бели квадратчета, за оценка на разликата в яркостта. Белите квадратчета на екрана се настройват на определено ниво на яркост (обикновено около 100 кд/м²). След това се измерва яркостта на черните квадратчета, и на база тези данни се изчислява средният контраст.
Динамичен контраст
Динамичният контраст измерва разликата в яркостта между най-тъмните и най-светлите участъци на изображението, показвани в различни моменти. Този параметър не отразява реалния контраст в една картина, тъй като динамичният контраст се променя чрез промяна на настройките на подсветката или други параметри на дисплея. Грубо казано, при измерване на динамичния контраст първото измерване (на тъмните квадратчета) се извършва при минимални стойности на яркост, контраст и подсветка. Второто измерване на светлите квадратчета се извършва при максимални стойности на настройките. В резултат получаваме огромни числа, които всъщност не отразяват реалността, но звучат впечатляващо за маркетинга.
QLED срещу OLED: Кое е по-добро?
QLED телевизорите използват квантови точки за създаване на ярки цветове, докато OLED телевизорите могат напълно да изключват отделни пиксели, създавайки дълбоки черни оттенъци. OLED осигурява по-дълбок контраст, докато QLED може да предложи ярко изображение, което е особено полезно за ярки помещения. Проблемът с OLED е известен – ниска яркост, въпреки че последните модели телевизори са решили този проблем. LG пусна OLED EVO, който има миниатюрни огледала за увеличаване на светлинния поток, а Samsung QD OLED сам по себе си има по-ярки светодиоди заради размера и специфичната си структура.
Ако предпочитате да гледате телевизия в тъмна стая, OLED ще бъде по-добър избор заради способността си да показва черните оттенъци. В ярко осветена стая QLED може да изглежда по-предпочитан поради високата си яркост.
Влияние на различни фактори върху контраста
Технология на производство: Типовете LCD панели също влияят на контраста. VA панелите обикновено осигуряват по-висок контраст (до 3000:1 и повече), но променят цвета при странично гледане. IPS и TN панелите, които обикновено имат контраст около 1000:1, имат по-голяма яркост, но по-слаб контраст. OLED панелите предлагат добър контраст и са най-качествени за показване на изображение.
Влияние на другите параметри: Контрастът е тясно свързан с другите параметри на дисплея: яркост и подсветка на екрана. Регулирането на яркостта може значително да повлияе на възприятието на контраста. Прекалено висока яркост може да доведе до „избелване“ на черните оттенъци, а прекалено ниска – до затъмняване на детайлите. Общата подсветка увеличава общата яркост на дисплея, въпреки че не влияе директно на параметрите на контраста, но косвено влияе, тъй като при увеличаване на подсветката трябва да се настрои по-малка яркост.
Локално затъмняване: Локалното затъмняване е функция, която автоматично променя яркостта на определени участъци от екрана в зависимост от съдържанието на сцената. Тази технология помага за подобряване на контраста, особено в тъмни сцени, но е налична само на премиум дисплеи.
Контраст и HDR: HDR (High Dynamic Range) усилва контраста, позволявайки показването както на дълбоки черни, така и на ярки бели точки на един и същ екран. За пълното използване на потенциала на HDR е важно дисплеят да има висок контраст. HDR позволява показването на видео с различни нива на експозиция в една и съща картина, а стандартното видео има метаданни, които променят параметрите на видеото за по-добро качество на картината.
