Термините 2×2 и 4×4 започват да се използват широко след 2009 г., с въвеждането на Wi-Fi 4 и прилагането на технологията MIMO. MIMO означава Multiple Input Multiple Output („множество входове, множество изходи“) и увеличава честотната лента чрез използване на няколко антени. Чрез пространствено разделяне на антените или промяна на поляризацията на сигнала може да се предават повече данни едновременно, което значително подобрява общата скорост. Друг подход е използването на множество предаватели и приемници. За да работят тези технологии ефективно обаче, те трябва да се поддържат както от рутера, така и от свързаното устройство, например телевизор или смартфон.
Например Wi-Fi 4 може да достигне скорости до 600 Mbps при използване на четири антени, докато Wi-Fi 5 може да постигне до 6,77 Gbps със поддръжка на 8×8 MU-MIMO. Като цяло, колкото по-голям е броят на антените и пространствените потоци, толкова по-висока е потенциалната скорост на предаване и общата производителност на мрежата.
Тълкуване на 2×2, 3×3 и 4×4
Така се появяват обозначенията 2×2, 3×3 и 4×4. За известно време те са били тълкувани по различни начини, но най-често са били обяснявани чрез броя на антените в устройството, тъй като това е било по-лесно за разбиране.
Wi-Fi 2×2 обикновено се е разбирал като рутер, който поддържа четири антени. Wi-Fi 3×3, сравнително рядко срещано обозначение, обикновено е описвал рутер с шест антени — обикновено две за честотната лента 2,4 GHz и четири за 5 GHz. Wi-Fi 4×4 често се е отнасял за рутери с осем антени, особено при модели, базирани на стандарта Wi-Fi 5.
В рамките на маркетинговите обяснения 1×1 е бил описван като две антени: една за предаване и една за приемане. Съществува обаче и по-техническо тълкуване на тези конфигурации.
Алтернативно техническо тълкуване и съвременни стандарти
По-точен начин за тълкуване на конфигурации като 1×1, 2×2 и 4×4 е фокусирането върху потоците от данни, а не върху физическия брой антени. В това обяснение първото число представлява броя на предавателните потоци, а второто — броя на приемните потоци.
Конфигурация 1×1 включва един път за предаване и един път за приемане и представлява базова настройка без MIMO технология. Конфигурация 2×2 използва два предавателни и два приемни пътя, което при идеални условия може ефективно да удвои потенциалната скорост на предаване в сравнение с 1×1. Конфигурация 4×4 включва четири предавателни и четири приемни пътя, което допълнително увеличава честотната лента спрямо базовата конфигурация.
С появата на по-нови стандарти като Wi-Fi 6 и Wi-Fi 7 тези обозначения до голяма степен са загубили своето значение. Съвременните стандарти включват усъвършенствани технологии за комбиниране и управление на потоците от данни, които не са строго свързани с видимия брой антени или с индивидуалните характеристики на рутера. В много случаи тези обозначения са били използвани повече с маркетингова цел, отколкото като точни технически параметри.
Днес рутерите могат да разполагат с две, четири или шест антени и да работят в една честотна лента (2,4 GHz), в две ленти (2,4 GHz и 5 GHz) или в три ленти (2,4 GHz, 5 GHz и 6 GHz). Поради това е по-добре да се обръща внимание на подробните технически спецификации, а не на атрактивните маркетингови термини.
