Изкуственият интелект (AI) в съвременните телевизори и смартфони е неотделима част от маркетинга, но истинските му възможности често са силно преувеличени. Всъщност тези устройства не съдържат напълно развит изкуствен интелект. „Интелигентността“ на повечето функции се състои в използването на изчислителна мощност и алгоритми, разработени от производителите, за да подобрят потребителското изживяване. Нека разгледаме какво всъщност означава този термин.
Смартфони
AI в съвременните смартфони се използва за следните задачи:
- Фотография: Подобряване на качеството на изображението, обработка на снимки в реално време и настройка на параметрите на камерата в зависимост от условията на заснемане. Това не е „магически AI“, а вградени програми за обработка на изображения. В редки случаи, когато е необходима повече изчислителна мощност, снимките могат да бъдат изпратени на сървърите на компанията за обработка и след това да бъдат върнати на потребителя.
- Гласови асистенти: Siri, Google Assistant и други асистенти помагат при изпълнението на задачи, търсене на информация и управление на устройството. Телефонът в този случай е просто интерфейс, който взаимодейства с AI системи, работещи на сървър.
- Оптимизация на производителността: AI анализира кои приложения използвате най-често и разпределя ресурси, за да подобри производителността и да спести енергия. Тази функция съществува в смартфоните от години и по същество е проста програма, която се адаптира към навиците на потребителя.
- Сигурност: Разпознаването на лице и отпечатъци от пръсти често се наричат елементи на AI, но всъщност те разчитат на стандартни алгоритми за разпознаване, а не на истински изкуствен интелект.
- Персонализиране: Препоръките за съдържание и приложения се базират на анализ на поведението на потребителя. Това подобрява потребителското изживяване, но не е признак за независима интелигентност.
Телевизори
AI в телевизорите е може би най-яркият пример за маркетингови стратегии. Производителите твърдят, че имат AI процесори, но всъщност тези технологии са предимно просто алгоритми, които изпълняват специфични задачи:
- Подобряване на изображението: Регулиране на яркостта, контраста и цветния баланс, както и адаптиране към осветлението в стаята – това не е резултат от AI, а от предварително зададени шаблони.
- Обработка на звука: Оптимизиране на звука за по-добро слушателско изживяване, като например подобряване на диалозите или адаптиране към акустиката на стаята – това не изисква AI, а само алгоритми за обработка на звука.
- Препоръки за съдържание: Анализиране на предпочитанията на зрителя и предлагане на нови филми или канали – отново, това е резултат от алгоритми, а не от интелигентна система, способна на самостоятелно обучение.
- Гласово управление: Вградени гласови асистенти, като Google Assistant, Amazon Alexa и други, позволяват управление на телевизора и свързаните устройства. Все пак телевизорът сам по себе си не използва AI за вземане на решения; той просто изпълнява командите.
Какво е истина и какво е маркетинг?
- Истината: AI наистина съществува, но в повечето случаи ролята му е ограничена до подобряване на функционалността и взаимодействието с потребителя. Алгоритмите за машинно обучение в телевизорите и смартфоните не могат да бъдат наречени истински AI, тъй като те не „учат“ устройството, а просто използват предварително зададени шаблони, за да адаптират настройките.
- Маркетинг: Някои компании наричат дори простите алгоритми „AI“, за да създадат впечатление за иновации и да изпъкнат на пазара. Истинският AI се отнася до системи, които могат да учат и да вземат решения въз основа на данни, но в момента повечето устройства използват само предварително зададени алгоритми, а техните възможности не са толкова впечатляващи, колкото маркетолозите биха искали да вярваме.
Така че, AI в съвременните устройства не е чудо, а по-скоро напреднала технология, която улеснява взаимодействието с устройства и подобрява потребителското изживяване. Възприемането на AI като нещо революционно или „магическо“ е по-скоро маркетингов ход, отколкото реалност.
