При покупка на електрически уред основният разход в дългосрочен план произтича от потреблението на електрическа енергия. За да помогнат на потребителите да правят информирани избори, бяха въведени енергийните етикети. В Европа това доведе до създаването на Индекс на енергийната ефективност на ЕС (EEI), докато в Съединените щати Федералната търговска комисия (FTC) разработи жълтия енергиен етикет. Освен това сертификацията ENERGY STAR се използва широко за обозначаване на енергийно ефективни продукти.
По-долу са представени примери за енергийни етикети, използвани в САЩ и Европа.
Индекс на енергийната ефективност (EEI) в Европа и САЩ
При сравняване на енергийните етикети подходът на САЩ се отличава със своята простота – той превръща директно енергийната консумация в разходи в долари, което улеснява потребителите да правят прогнози за разходите си. Напротив, европейската система е базирана на потреблението на киловатчасове, тъй като не съществува единна валута за всички държави. За да предоставят допълнителна информация, европейските етикети включват и свързани разходи, като например консумацията на вода за перални машини, времето за пране и други фактори.
Въпреки това, в реалността тези изчисления са доста приблизителни и не винаги отразяват действителните разходи. Ето няколко примера:
- Телевизори – енергийната консумация се изчислява на базата на 3–4 часа дневно гледане при средни настройки на яркост и контраст. Въпреки това, режимът HDR може да увеличи потреблението на енергия с до 30%, което не е отчетено в тези оценки.
- Перални машини – разходите за препарати и поддръжка не се вземат под внимание, въпреки че могат да бъдат значителни. Някои модели използват специални картуши с препарат, които могат да струват десетки пъти повече от годишното потребление на електрическа енергия на уреда.
Накрая, енергийните етикети предоставят приблизителна оценка на енергийната консумация, което може да бъде полезно за сравнение, но не трябва да бъде единственият фактор при избора на уред.
