LED телевизорите имат една характерна особеност: дори когато пикселите са изключени, те продължават да пропускат светлина от задното осветление – това е особеност на структурата на LED дисплеите. В резултат те никога не могат да покажат истинско черно; вместо това черното изглежда като тъмносиво. Производителите на телевизори решават да превърнат този недостатък в предимство и разработват алгоритми, които изключват задното осветление при показване на черен цвят. Всяка марка измисля свое собствено име за тази технология, което води до около 50 различни търговски термина за локално затъмняване. Някои компании имат дори по десет различни наименования, въпреки че тези алгоритми вече са стандартни подпрограми, вградени в процесора, и производителите вече не ги разработват или поддържат самостоятелно.
Видове локално затъмняване
Както беше споменато, въпреки огромния брой маркетингови имена, съществуват само три основни типа локално затъмняване. Технически всеки от тях може да се подраздели според конкретния тип LED панел, но тези детайли не са особено важни за обикновения потребител. Затова нека се фокусираме върху трите основни вида локално затъмняване, които реално ще срещнете в съвременните телевизори.
Edge-lit локално затъмняване
При LED телевизорите с периферно (edge-lit) осветление, локалното затъмняване често е по-скоро маркетингов термин, отколкото реално работеща функция. Тези телевизори използват LED ленти, разположени по краищата на екрана – най-често в долната част – които осветяват целия панел. Тъй като този тип осветление обхваща големи участъци от екрана, прецизното затъмняване е силно ограничено. Теоретично телевизорът може да затъмни лявата или дясната половина на екрана, но това рядко е полезно в реално съдържание. Алгоритмите са много базови и обикновено изключват подсветката само когато половината екран е напълно черна – нещо, което почти не се случва. На практика edge-lit телевизорите – особено бюджетните модели – не предлагат реално локално затъмняване.
Пълноосево локално затъмняване (Full-Array Local Dimming / FALD)
Пълното локално затъмняване стана възможно с появата на LED панели с равномерно разпределено задно осветление зад целия екран. При тези телевизори светодиодите са разделени на зони, които могат да се контролират независимо. В бюджетните модели има само няколко зони и опростена логика за затъмняване. По-високият клас модели разполагат с десетки зони и по-прецизен контрол, което позволява по-добро съответствие със съдържанието на екрана. Макар този подход да дава видими подобрения в контраста, има и ограничения: всяка зона обикновено покрива сравнително голяма част от екрана, което ограничава точността и може да доведе до ефекти като „ореол“ около светли обекти в тъмни сцени.
Mini LED
Mini LED е сериозен технологичен напредък при задното осветление. Тези телевизори използват стотици или хиляди изключително малки LED диоди, разпределени по цялата задна повърхност на панела, което позволява много повече зони за затъмняване. Това води до много по-прецизен контрол на светлината и тъмнината по екрана. В резултат на това Mini LED телевизорите предлагат значително по-добър контраст, по-дълбоко черно и по-добро представяне в тъмни сцени в сравнение с традиционните LED модели. Местното затъмняване при тези дисплеи действително работи ефективно и в някои случаи може да се сравнява с OLED – особено по отношение на яркостта. Но тази производителност има цена: Mini LED панелите все още са скъпи и обикновено се намират само във флагманските или висок клас модели.
Локално затъмняване и маркетинг
Маркетингът активно използва термина „локално затъмняване“, понякога дори когато технологията е слабо реализирана или напълно липсва. Производителите измислят собствени названия – като „Micro Dimming“, „UHD Dimming“ или „Supreme Contrast“ – които звучат впечатляващо, но на практика често означават само софтуерна обработка на изображението без реални зони на подсветка. Освен това купувачите рядко получават информация за важни характеристики: колко зони на затъмняване се използват, какъв тип задно осветление е внедрено и дали се появяват ефекти на ореол около ярки обекти на тъмен фон. Всичко това създава илюзия за премиум качество, докато реалната картина може да е далеч от идеала.
В крайна сметка, локалното затъмняване се е превърнало по-скоро в маркетингов трик, отколкото в реална техническа характеристика. Това е особено често срещано при телевизори от среден и начален клас, за да изглеждат спецификациите по-добре. Истинските ползи се забелязват само при скъпите модели с пълноосево локално затъмняване (FALD или Mini LED) и мощен процесор за обработка на изображението. Всичко останало е до голяма степен илюзия, поддържана от рекламен език.
