Субтитрите играят ключова роля за подобряване на преживяването при гледане, като правят съдържанието по-достъпно и разбираемо. Те са особено ценни за хората с нарушен слух, като им позволяват да се насладят напълно на филми и предавания. Субтитрите също така дават възможност на зрителите да гледат филми на чужди езици, без да трябва да чакат дублаж, което осигурява удобството да се наслаждават на нови издания веднага след като те достигнат до екрана.
На английски субтитрите често се наричат или subtitles, или closed captioning. Терминът closed captioning обикновено е маркиран с иконата CC до поддържания език, което е по-често срещано в Съединените щати. В контекста на Европа, по-простият термин subtitles е по-често използван.
Всъщност няма разлика между затворените надписи и обикновените субтитри, но съществува разпространено заблуждение в интернет, че затворените надписи са по-точни, въпреки че това не е вярно.
История на термина „closed captioning“
За да разберем по-добре терминологията, нека разгледаме историята на субтитрите. В ерата на аналоговото телевизионно предаване, субтитрите бяха поставени директно върху видеото, създавайки един единствен, неотделим кадър. Този метод обаче не беше гъвкав, така че през 80-те години започнаха усилия за подобряване на начина на показване на субтитрите. Разработена беше нова система, която предаваше субтитрите на отделен канал, като позволявала на телевизора да комбинира два канала в един. Това позволи включването и изключването на субтитрите, когато е необходимо. Поради сложността на внедряването обаче тази система не стана широко разпространена.
С появата на цифровите видео формати се появи по-напреднало решение. Кодеците започнаха да поддържат субтитрите директно в видео потока. Това означаваше, че субтитрите бяха включени в видео файла, а за да се покажат, трябваше само да се активират в настройките на телевизора или видео възпроизвеждащото устройство. Освен това, цифровите субтитри позволиха опции за множество езици, като английски и испански, давайки на зрителите свободата да избират предпочитания от тях език.
Тъй като тези субтитри трябваше да се активират ръчно, се роди терминът closed captioning. Това означава, че субтитрите са налични, но скрити в цифровия поток, докато зрителят не реши да ги активира. Терминът стана популярен в Съединените щати като жаргон за субтитри, които се контролират от потребителя.
Настояща употреба на субтитри
Въпреки че вече няма техническа разлика между затворени надписи и обикновени субтитри, цифровата ера значително промени начина на използване на субтитрите. Днес е обичайно филмите, заснети на английски език, да предлагат няколко различни писти за субтитри на различни езици, което позволява на зрителите лесно да избират предпочитания от тях език.
Автоматични субтитри са ново развитие, което се различава от традиционно създадените от студиото субтитри. Те се генерират от сървъри, които използват софтуер за анализиране на звуковата писта на филма и автоматично създават субтитри в реално време. Тъй като тези субтитри се показват само при поискване, те също попадават в категорията closed captioning. Един забележителен недостатък на автоматичните субтитри е възможността за грешки поради ограниченията на разпознаването на реч. За да помогнат на зрителите да ги идентифицират, тези субтитри често се етикират като автоматично генерирани.
