Затворените субтитри (Closed Captioning, CC) всъщност са същите като обикновените субтитри. Терминът „затворени субтитри“ възниква в Съединените щати по време на прехода от аналогова към цифрова телевизия — и дори по-рано. Той се отнася до субтитри, които се предават отделно от видеокадъра и които потребителят може да активира или деактивира според нуждите си.
Появата на затворените субтитри
През ерата на аналоговата телевизия някои канали използваха два отделни канала: един за видео и един за субтитри. Потребителят можеше сам да избере дали иска да използва субтитри или не. Така се появява концепцията за затворените субтитри в САЩ — невидими субтитри, които могат да се активират, когато е необходимо. Това обаче не беше широко разпространено, защото изискваше специални телевизори с двойни приемници и система за комбиниране на сигналите. С появата на цифровата телевизия, която от самото начало позволяваше излъчването на субтитри, терминът CC (Closed Captioning) се утвърди в американската практика, като предостави на потребителите пълен контрол върху субтитрите.
Концепцията за CC в други държави
В Съединените щати терминът CC е добре познат и дори се използва в законодателството. В други страни, като например в Европа, обаче този термин не е толкова широко разпознат, тъй като хората са по-склонни да използват традиционния термин „субтитри“.
Има ли разлика между затворените субтитри и обикновените субтитри?
Твърдението, че затворените субтитри са по-добри от обикновените субтитри, е погрешно. Това вярване се разпространи в интернет, когато различни уебсайтове започнаха да повтарят и разпространяват погрешна информация, като например, че затворените субтитри показват не само диалога, но и околни звуци. Тъй като много автоматизирани системи също черпят информация от интернет, тази грешка стана още по-разпространена.
Въпреки това е важно да се знае, че затворените субтитри и обикновените субтитри са идентични.
