След като придоби бизнеса за производство на LED панели от корейските компании, TCL започна активно да инвестира в разработването на различни технологии за дисплеи. Една от тях е DLG (Dual Line Gate), представена през 2022 г. и широко използвана в телевизорите от 2025–2026 г.
Според рекламните материали тази технология позволява точно удвояване на честотата на опресняване – от 60 Hz на 120 Hz при дисплеи с честота 60 Hz и от 120 Hz на 240 Hz при дисплеи с честота 120 Hz. На практика обаче това твърдение е доста спорно и изисква по-подробно обяснение.
Как работи DLG
Технологията работи чрез намаляване на разделителната способност на изображението. Ако телевизорът има 4K (UHD) резолюция, тя е 3840 × 2160 пиксела. Принципът на DLG се основава на удвояване на редовете – един ред се пропуска, а предходният се повтаря. С други думи, броят на пикселите, използвани за формиране на изображението, се намалява както по хоризонтала, така и по вертикала.
В резултат на това, когато режимът DLG е активиран, телевизорът вече не показва изображението в нативна 4K резолюция. Разделителната способност се намалява до 1920 × 1080 пиксела, а телевизорът на практика преминава в режим Full HD. С други думи, изображението се формира, използвайки само една четвърт от пикселите, налични в 4K панела.
Основната цел на тази технология е да намали количеството данни, обработвани от системата за показване. Тъй като платката T-Con (Timing Controller) отговаря за обработката и предаването на данните към панела, намаляването на разделителната способност значително намалява натоварването ѝ.
На практика телевизорът намалява качеството на изображението приблизително четири пъти в сравнение с оригиналната 4K резолюция, тъй като за формирането на изображението се използват значително по-малко пиксели.
DLG и увеличаването на честотата на опресняване

В този случай честотата на опресняване не се увеличава реално на нивото на самия дисплеен панел. Вместо това DLG позволява на телевизора да приема и обработва видеосигнал с по-висока честота на опресняване чрез намаляване на количеството данни, предавани от процесора към платката T-Con през HDMI интерфейса.
Процесорите в телевизорите имат максимална поддържана честота на опресняване, която зависи от избраната разделителна способност. Например един процесор може да поддържа до 165 Hz при UHD резолюция, докато при Full HD може да работи с до 240 Hz. Това означава, че системата за показване не може да обработи нативен UHD сигнал с честота 240 Hz.
Нека разгледаме пример. Да предположим, че игрова конзола е настроена да извежда сигнал с 3840 × 2160 пиксела при 240 Hz. Ако телевизорът не поддържа този формат, потребителят ще види черен екран или ще получи съобщение, че телевизорът не може да приеме този видеосигнал.
Ако обаче телевизорът поддържа DLG и функцията е активирана, процесорът генерира модифициран видеопоток за платката T-Con. По време на този процес част от редовете на изображението се пропускат, например всички четни редове, а останалите се дублират, за да запълнят цялата площ на екрана. По този начин процесорът преобразува UHD сигнала във Full HD чрез опростен метод, без да извършва традиционно намаляване на разделителната способност (downscaling).
Казано по-просто, процесорът трябва да извърши значително по-малко изчисления, докато платката T-Con получава и обработва много по-малко количество данни за изображението. След това този намален поток от данни се показва върху цялата площ на UHD панела.
От гледна точка на потребителя, особено при игри, DLG представлява компромис. Изображението губи част от детайлността си, тъй като вече не се показва в нативна 4K резолюция, но по-високата честота на опресняване осигурява по-плавно движение и може да подобри игровото изживяване.









