Системата за домашно кино и саундбарът са предназначени да подобрят звука при гледане на филми и телевизионни предавания, но използват различни подходи.
Традиционната система за домашно кино обикновено се състои от AV приемник или усилвател и няколко високоговорителя. В зависимост от конфигурацията тя може да включва предни, централен, съраунд и субуфер високоговорители. По-старите системи за домашно кино тип „всичко в едно“ можеха да включват и вграден DVD или Blu-ray плейър.
Саундбарът е компактна аудиосистема, която обединява няколко високоговорителя и аудиообработка в един корпус. Съвременните саундбари могат да се свързват към телевизор и други устройства чрез HDMI, оптичен аудио вход, Bluetooth или Wi-Fi. Някои модели поддържат Dolby Atmos, DTS:X, безжични субуфери и допълнителни задни високоговорители.
Основната разлика следователно е в конструкцията на системата. Традиционната система за домашно кино използва няколко отделни високоговорителя, разположени около стаята, докато саундбарът концентрира по-голямата част от аудиооборудването в едно устройство и е проектиран да заема много по-малко пространство.
Развитието на стрийминг услугите и големите телевизори също промени ролята на двете технологии. Физическите медийни плейъри станаха по-малко важни, докато телевизорите, стрийминг устройствата, AV приемниците и саундбарите все повече се превърнаха в център на съвременната система за домашно забавление.
1960–1990
През 1960-те и 1970-те години стереосистемите стават все по-популярни. Двуканалното стерео позволява на слушателите да чуват звук от лявата и дясната страна, създавайки по-широка и реалистична звукова сцена в сравнение с един високоговорител.
Важен етап в развитието на съраунд звука е въвеждането на Dolby Surround, а по-късно и на Dolby Pro Logic. Тези технологии позволяват на съвместимите аудиосистеми да възпроизвеждат съраунд ефекти чрез допълнителни аудиоканали и високоговорители.
През този период обаче системите за домашно кино остават предимно продукт за ентусиасти. Оборудването често е скъпо, сложно за инсталиране и трудно за интегриране със стандартен телевизор.
1990–2000
Въвеждането на Dolby Digital и DTS прави дискретния многоканален цифров звук широко достъпен за домашното забавление. 5.1-каналната конфигурация се превръща във важен стандарт за филмовите саундтраци.
Типичната 5.1 система се състои от ляв високоговорител, десен високоговорител, централен високоговорител, два съраунд високоговорителя и субуфер. Тази конфигурация позволява на зрителите да възприемат насочени звукови ефекти у дома, подобни на използваните в киносалоните.
Развитието на системите за домашно кино е свързано и с появата на цифрови носители, способни да съхраняват многоканален звук. Това позволява висококачественият съраунд звук да бъде записван и възпроизвеждан у дома, доближавайки домашното гледане до преживяването в кино.
2000–2015
2000-те години носят значителни промени както в телевизионните технологии, така и в системите за домашно кино.
Големите телевизори с плосък екран стават все по-разпространени, а размерите на екраните продължават да се увеличават. В резултат гледането на филми у дома започва все повече да наподобява преживяването в киносалон.
През същия период производителите започват да разработват по-компактни алтернативи на традиционните системи за домашно кино. Тези продукти помагат да се създадат условията за бързото развитие на съвременните саундбари.
Един от ранните подходи за създаване на звук, подобен на съраунд, от компактно устройство е технологията Digital Sound Projector на Yamaha. Продукти като Yamaha YSP-4000 използват множество малки високоговорители и цифрова обработка на сигнала, за да създадат впечатление, че звукът идва от различни посоки, без да е необходима традиционна конфигурация с множество високоговорители.
2015–до днес
Към средата на 2010-те години начинът, по който хората гледат филми и телевизионни предавания, започва бързо да се променя.
Стрийминг услугите стават все по-популярни, което намалява значението на физическите носители като DVD и Blu-ray за много потребители. В резултат системите за домашно кино тип „всичко в едно“ с вградени дискови плейъри постепенно остаряват.
В същото време саундбарите стават все по-популярни, тъй като са много по-лесни за инсталиране от традиционните системи за домашно кино. Саундбарът може да бъде поставен под телевизора и свързан само с един кабел, докато по-усъвършенстваните модели могат да бъдат комбинирани с безжични субуфери и задни високоговорители.
Саундбарите също стават значително по-усъвършенствани. Вместо просто да възпроизвеждат стереозвук, много модели започват да предлагат виртуален съраунд звук и поддръжка на съвременни многоканални аудиоформати.
Съвременните саундбари са много по-напреднали от обикновените високоговорители на телевизора, които първоначално са предназначени да заменят. Много модели вече поддържат HDMI eARC, Dolby Atmos, DTS:X, Wi-Fi, Bluetooth и безжични субуфери. Някои системи могат да бъдат разширени и с отделни задни високоговорители за създаване на по-пълноценно съраунд изживяване.
Dolby Atmos допълнително променя начина, по който производителите подхождат към потапящия звук. Вместо да ограничава съраунд звука до високоговорители, разположени хоризонтално около слушателя, Atmos може да създаде впечатление, че звуците идват и отгоре, включително директно над главата.
Въпреки това традиционните системи за домашно кино не са изчезнали. Ентусиастите и потребителите, които търсят по-мощен и прецизен съраунд звук, все още могат да изберат AV приемник с отделни високоговорители и субуфер. Тези системи остават важен избор за специализирани домашни кина и за зрители, които поставят качеството на звука и гъвкавостта над простотата и компактността.
Система за домашно кино или саундбар
Изборът между система за домашно кино и саундбар до голяма степен зависи от приоритетите на потребителя.
Традиционната система за домашно кино е по-подходяща за хора, които искат мощен и по-прецизен съраунд звук и разполагат с достатъчно пространство за поставяне на няколко високоговорителя. Тя предлага и по-голяма гъвкавост, тъй като отделните компоненти могат да бъдат надграждани самостоятелно.
Саундбарът е по-удобен за хора, които искат да подобрят звука на телевизора си, без да инсталират пълноценна система от високоговорители. Той заема по-малко място, изисква по-малко кабели и обикновено е по-лесен за настройване.
Съвременните саундбари също могат да осигурят изненадващо реалистичен звук, особено когато са комбинирани с безжичен субуфер и задни високоговорители. Въпреки това правилно конфигурираната система с отделни високоговорители все още осигурява по-добро локализиране на звуковите източници и по-завладяващо усещане за съраунд звук.
